Когато
* * *
Когато се откопча
от ноктите на чувството,
по котешки извити,
забиват се в очите ми,
в душата ми,
в сърцето ми дерат,
а толкова го молих
просто да си тръгне,
со кротце и со благо,
с мир,
о, чувството-вампир,
което смуче силите ми,
изяжда думите ми
или ги сдъвква
и изплюва
наполовина,
изяде всичките надежди,
разкъса смачканата нежност,
добре си поигра...
Когато се измъкна
най-подир,
от ноктите следи остават,
грозни са...
Но почват да зарастват.
И вече са без кръв.
Обаче...
Красив звяр беше
чувството към теб.
Признавам.
Красив звяр беше, Господи!...
И няма друг такъв...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Донка Калчева Todos los derechos reservados
