4 sept 2014, 8:45

Когато...

1.3K 1 7

КОГАТО...

Когато луната остане сама

и лунният път заблести,

се раждат красиви и нежни слова,

в покоя запяват щурци...

 

Танцува и вятърът, влюбен в нощта,

погалва цветя и треви,

небето стаено мълчи в тишина,

осеяно с топли звезди...

 

В гората тих шепот се чува едва,

гнездата сънуват ята

и приказка нова се ражда сега,

сбогува се стара мечта...

 

Когато луната остане сама

и лунният път заблести,

при теб се завръщам аз пак в самота

и глътката вино горчи...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...