4 sept 2014, 8:45

Когато... 

  Poesía » De amor
5.0 / 6
1065 0 7

КОГАТО...

Когато луната остане сама

и лунният път заблести,

се раждат красиви и нежни слова,

в покоя запяват щурци...

 

Танцува и вятърът, влюбен в нощта,

погалва цветя и треви,

небето стаено мълчи в тишина,

осеяно с топли звезди...

 

В гората тих шепот се чува едва,

гнездата сънуват ята

и приказка нова се ражда сега,

сбогува се стара мечта...

 

Когато луната остане сама

и лунният път заблести,

при теб се завръщам аз пак в самота

и глътката вино горчи...

 

© Йорданка Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas

Más obras »