dancheto65 (Йорданка Цонева)
34 42
4 сент. 2014 г., 08:45

Когато... 

  Поэзия » Любовная
1045 0 7

КОГАТО...

Когато луната остане сама

и лунният път заблести,

се раждат красиви и нежни слова,

в покоя запяват щурци...

 

Танцува и вятърът, влюбен в нощта,

погалва цветя и треви,

небето стаено мълчи в тишина,

осеяно с топли звезди...

 

В гората тих шепот се чува едва,

гнездата сънуват ята

и приказка нова се ражда сега,

сбогува се стара мечта...

 

Когато луната остане сама

и лунният път заблести,

при теб се завръщам аз пак в самота

и глътката вино горчи...

 

© Йорданка Цонева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Нежно, малко тъжно и много красиво!
  • Ефирно, леко натъжаващо!
  • Нежна, красива лирика.
    Много ми хареса!!!
    Поздрави!
  • Благодаря Санвали, Анна, че ме разбирате. Писано е на един дъх снощи... Истината е, че светът е прекрасен, въпреки нас и нашите чувства...
  • Съгласна съм със Sanvali. Много минорно на финала, сякаш си го писала на два пъти и първоначалното настроение е отшумяло. Това не значи, че е лошо, по-скоро озадачава малко.
  • Първите строфи ме пренесоха в приказен свят.
    Финала навява тъга.

    Поздрави, Йорданка!
Предложения
: ??:??