Когато...
КОГАТО...
Когато луната остане сама
и лунният път заблести,
се раждат красиви и нежни слова,
в покоя запяват щурци...
Танцува и вятърът, влюбен в нощта,
погалва цветя и треви,
небето стаено мълчи в тишина,
осеяно с топли звезди...
В гората тих шепот се чува едва,
гнездата сънуват ята
и приказка нова се ражда сега,
сбогува се стара мечта...
Когато луната остане сама
и лунният път заблести,
при теб се завръщам аз пак в самота
и глътката вино горчи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Цонева Все права защищены
