dancheto65 (Йорданка Цонева) dancheto65 (Йорданка Цонева)
34
Sep 4, 2014, 8:45 AM

Когато...

  Poetry » Love
1.3K 1 7

КОГАТО...

Когато луната остане сама

и лунният път заблести,

се раждат красиви и нежни слова,

в покоя запяват щурци...

 

Танцува и вятърът, влюбен в нощта,

погалва цветя и треви,

небето стаено мълчи в тишина,

осеяно с топли звезди...

 

В гората тих шепот се чува едва,

гнездата сънуват ята

и приказка нова се ражда сега,

сбогува се стара мечта...

 

Когато луната остане сама

и лунният път заблести,

при теб се завръщам аз пак в самота

и глътката вино горчи...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Цонева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0