dancheto65 (Йорданка Цонева) dancheto65 (Йорданка Цонева)
34
Sep 4, 2014, 8:45 AM

Когато...

  Poetry » Love
1.3K 1 7

КОГАТО...

Когато луната остане сама

и лунният път заблести,

се раждат красиви и нежни слова,

в покоя запяват щурци...

 

Танцува и вятърът, влюбен в нощта,

погалва цветя и треви,

небето стаено мълчи в тишина,

осеяно с топли звезди...

 

В гората тих шепот се чува едва,

гнездата сънуват ята

и приказка нова се ражда сега,

сбогува се стара мечта...

 

Когато луната остане сама

и лунният път заблести,

при теб се завръщам аз пак в самота

и глътката вино горчи...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Цонева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0