КОГАТО

Когато те видях - не почувсвах нищо!

Но чух гласа ти - онемях!

Когато ме докосна - роди се в мен мечта!

Целуна ме - сърцето сякаш спря!

Когато ме прегърна - прегърнах Любовта!

Подаде ми ръка - повярвах в това!

Когато бях до теб - аз бях щастлива!

Говореше ли - беше нежно и красиво!

Когато страдаше - аз страдах повече от теб!

Болеше ли те - исках болката за мен!

Когато се усмихваше - летях!

Не чувствах, че това е грях!

Когато те обикнах - знаех, ще боли!

И молех се да е заблуда... но, уви!

Когато ме попита - Защо очите ми блестят!

Нима не знаеше?

Нима не чувстваше?

Когато ме прегръщаше,

когато ме целуваше -

това бе моят свят!

И само миг бе нужен да се срине този свят!

Когато тръгна - всичко в мен умря!

Остана само любовта и най-красивата мечта!

Сега, когато теб те няма - няма ме и мен!

Изгубих се... Изгубих се в теб!

Но някой ден...

Когато отново намериш очите си за мен!

Когато отново намериш сърцето си за мен!

Ще се върнеш, нали???

И тогава ще съм твоя, както и сега!

И тогава ще обичам, както и сега!

Защото аз без теб не мога

"да виждам на небето безкрайното синьо"!

Защото аз без теб не мога

"да сещам на водата прохладния вкус"!