Jul 6, 2010, 11:57 AM

Когато

  Poetry » Love
598 0 1

КОГАТО

 

Когато те видях - не почувсвах нищо!

Но чух гласа ти - онемях!

Когато ме докосна - роди се в мен мечта!

Целуна ме - сърцето сякаш спря!

Когато ме прегърна - прегърнах Любовта!

Подаде ми ръка - повярвах в това!

Когато бях до теб - аз бях щастлива!

Говореше ли - беше нежно и красиво!

Когато страдаше - аз страдах повече от теб!

Болеше ли те - исках болката за мен!

Когато се усмихваше - летях!

Не чувствах, че това е грях!

Когато те обикнах - знаех, ще боли!

И молех се да е заблуда... но, уви!

Когато ме попита - Защо очите ми блестят!

Нима не знаеше?

Нима не чувстваше?

Когато ме прегръщаше,

когато ме целуваше -

това бе моят свят!

И само миг бе нужен да се срине този свят!

Когато тръгна - всичко в мен умря!

Остана само любовта и най-красивата мечта!

Сега, когато теб те няма - няма ме и мен!

Изгубих се... Изгубих се в теб!

Но някой ден...

Когато отново намериш очите си за мен!

Когато отново намериш сърцето си за мен!

Ще се върнеш, нали???

И тогава ще съм твоя, както и сега!

И тогава ще обичам, както и сега!

Защото аз без теб не мога

"да виждам на небето безкрайното синьо"!

Защото аз без теб не мога

"да сещам на водата прохладния вкус"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...