6.07.2010 г., 11:57

Когато

599 0 1

КОГАТО

 

Когато те видях - не почувсвах нищо!

Но чух гласа ти - онемях!

Когато ме докосна - роди се в мен мечта!

Целуна ме - сърцето сякаш спря!

Когато ме прегърна - прегърнах Любовта!

Подаде ми ръка - повярвах в това!

Когато бях до теб - аз бях щастлива!

Говореше ли - беше нежно и красиво!

Когато страдаше - аз страдах повече от теб!

Болеше ли те - исках болката за мен!

Когато се усмихваше - летях!

Не чувствах, че това е грях!

Когато те обикнах - знаех, ще боли!

И молех се да е заблуда... но, уви!

Когато ме попита - Защо очите ми блестят!

Нима не знаеше?

Нима не чувстваше?

Когато ме прегръщаше,

когато ме целуваше -

това бе моят свят!

И само миг бе нужен да се срине този свят!

Когато тръгна - всичко в мен умря!

Остана само любовта и най-красивата мечта!

Сега, когато теб те няма - няма ме и мен!

Изгубих се... Изгубих се в теб!

Но някой ден...

Когато отново намериш очите си за мен!

Когато отново намериш сърцето си за мен!

Ще се върнеш, нали???

И тогава ще съм твоя, както и сега!

И тогава ще обичам, както и сега!

Защото аз без теб не мога

"да виждам на небето безкрайното синьо"!

Защото аз без теб не мога

"да сещам на водата прохладния вкус"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...