21 may 2014, 13:02

Когато 

  Poesía
403 0 4

Когато си смирен и плах, и тих,

когато времето на ъгъла ти смигне -

то ли те отмина, ти ли го забрави...

Когато мислите - тревожни птици,

съня от теб крадат

и го отнасят на крилете си,

когато славеите плачат,

а ти отдавна си забравил

да плачеш от любов,

когато в равното приклекнеш,

стани, Човече!

На рамо птицата ще кацне,

от любов ще плачеш,

от скръб ще се засмееш -

тъгата си да скриеш,

та никой да не знае,

по стръмното ще се изкачваш

с гръб изправен. Бъди, Човече!

 

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??