Когато
Когато си смирен и плах, и тих,
когато времето на ъгъла ти смигне -
то ли те отмина, ти ли го забрави...
Когато мислите - тревожни птици,
съня от теб крадат
и го отнасят на крилете си,
когато славеите плачат,
а ти отдавна си забравил
да плачеш от любов,
когато в равното приклекнеш,
стани, Човече!
На рамо птицата ще кацне,
от любов ще плачеш,
от скръб ще се засмееш -
тъгата си да скриеш,
та никой да не знае,
по стръмното ще се изкачваш
с гръб изправен. Бъди, Човече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
