8 dic 2024, 7:50  

Когато

  Poesía
367 0 0

Когато през нощта се чудя,

да мечтая или да спя,

когато в старата кухня

не ям, но пак там седя.

 

Планината когато е красива

и когато се синее морето,

когато време за нас се намира,

въпреки то често да ни бива отнето.

 

Градът когато е задушен,

самотата - когато е в мен,

когато стоиш буден,

макар отдавна да не е ден.

 

Тогава съм най-щастлива

за моя малък цветен свят,

а за теб съм най-щастлива

— за нашия живот слят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аник П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...