Когато през нощта се чудя,
да мечтая или да спя,
когато в старата кухня
не ям, но пак там седя.
Планината когато е красива
и когато се синее морето,
когато време за нас се намира,
въпреки то често да ни бива отнето.
Градът когато е задушен,
самотата - когато е в мен,
когато стоиш буден,
макар отдавна да не е ден.
Тогава съм най-щастлива
за моя малък цветен свят,
а за теб съм най-щастлива
— за нашия живот слят.
© Аник П. Todos los derechos reservados