8.12.2024 г., 7:50  

Когато

375 0 0

Когато през нощта се чудя,

да мечтая или да спя,

когато в старата кухня

не ям, но пак там седя.

 

Планината когато е красива

и когато се синее морето,

когато време за нас се намира,

въпреки то често да ни бива отнето.

 

Градът когато е задушен,

самотата - когато е в мен,

когато стоиш буден,

макар отдавна да не е ден.

 

Тогава съм най-щастлива

за моя малък цветен свят,

а за теб съм най-щастлива

— за нашия живот слят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аник П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...