13.06.2024 г., 13:49 ч.

Когато... 

  Поезия » Пейзажна
62 3 4

ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА

 

LVI. Когато…

 

Когато зората отвори клепачи,

слепени от сенки среднощни;

когато и слънцето бодро закрачи

сред рàнен лазур и изпощи

мъглата от къдри на тихите урви

на тази земя стародавна;

когато немирният вятър се сурва

в дъбрава столетна, и славно

гърди титанични Балканът изпъчва,

река си надипля сукмана

в поля по-дълбоки от калена връчва[i];

когато ме канят от рано

ливадите с пух от желано возглаве[ii],

напълнено с низ сенокоси,…

се  питам, дали всичко туй е наяве

или моят ум изтипосва,

додето сподирен с тъгата в едно

нозете си тътря и бродя,

сред душния мирис на туй колендро[iii]

от толкоз лъжи и угоди,

с които подобно градушка ме би

и този, що бе ми „приятел“?!

Ще кажеш: „Това е човешка съдба.“ –

приемам, добри ми читателю!…

Извършвах добро, ала бях неразбран,

(дано оценят го там Горе!)…

Но в тази природа, остана ли взрян,

откривам и почва, и корен.

Израствам отново, навеждан макар,

потъпкван, охулван, отричан,

подобно на стрък,  напояван от вяра

в живота си, който обичам!

 

13.06.2024 г.

 

Владислав Недялков

 

 

 


[i] Б.а. връчва – делва /връчва/ -кален дълбок съд от традиционна българска керамика;

[ii] Б.а. възглаве - ВОЗГЛАВЕ, мн. -та, ср. Диал. Възлавница; възглаве.

[iii] колендро - Жаргонно наименование на растението кориандър с характерен аромат.

Миризма, подобна на тази на растението, предизвикана от озона по време на гръмотевична буря.

 

© Владислав Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??