ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
LVI. Когато…
Когато зората отвори клепачи,
слепени от сенки среднощни;
когато и слънцето бодро закрачи
сред рàнен лазур и изпощи
мъглата от къдри на тихите урви
на тази земя стародавна;
когато немирният вятър се сурва
в дъбрава столетна, и славно
гърди титанични Балканът изпъчва,
река си надипля сукмана
в поля по-дълбоки от калена връчва[i];
когато ме канят от рано
ливадите с пух от желано возглаве[ii],
напълнено с низ сенокоси,…
се питам, дали всичко туй е наяве
или моят ум изтипосва,
додето сподирен с тъгата в едно
нозете си тътря и бродя,
сред душния мирис на туй колендро[iii]
от толкоз лъжи и угоди,
с които подобно градушка ме би
и този, що бе ми „приятел“?!
Ще кажеш: „Това е човешка съдба.“ –
приемам, добри ми читателю!…
Извършвах добро, ала бях неразбран,
(дано оценят го там Горе!)…
Но в тази природа, остана ли взрян,
откривам и почва, и корен.
Израствам отново, навеждан макар,
потъпкван, охулван, отричан,
подобно на стрък, напояван от вяра
в живота си, който обичам!
13.06.2024 г.
Владислав Недялков
[i] Б.а. връчва – делва /връчва/ -кален дълбок съд от традиционна българска керамика;
[ii] Б.а. възглаве - ВОЗГЛАВЕ, мн. -та, ср. Диал. Възлавница; възглаве.
[iii] колендро - Жаргонно наименование на растението кориандър с характерен аромат.
Миризма, подобна на тази на растението, предизвикана от озона по време на гръмотевична буря.
© Владислав Недялков All rights reserved.