Когато ти е трудно пред себе си
да признаеш, че изпуснал си мига,
че си нямал смелост да хванеш лястовицата
и отлетиш зад далечни хоризонти.
Когато си обречен,
очите ти ще се реят и мечтаят
за прегръдката на откъснатата детелина,
положила подкова в твоето сърце.
Когато любов за огън гори,
ръка към простора протегни
и посрещни неочаквания блян -
като подарък от дълго мълчание и самота.
Когато омаян си от самодива,
докосни росата и забрави
и последния кошмар в съня.
Кладенец аз съм - безмилостно ме пий!
© ДИМА Todos los derechos reservados