Когато

Когато ти е трудно пред себе си

да признаеш, че изпуснал си мига,

че си нямал смелост да хванеш лястовицата

и отлетиш зад далечни хоризонти.

Когато си обречен,

очите ти ще се реят и мечтаят

за прегръдката на откъснатата детелина,

положила подкова в твоето сърце.

Когато любов за огън гори,

ръка към простора  протегни

и посрещни неочаквания блян -

като подарък от дълго мълчание и самота.

Когато омаян си от самодива,

докосни росата и забрави

и последния кошмар в съня.

Кладенец аз съм - безмилостно ме пий!