1 jun 2013, 22:50

Когато

  Poesía
583 0 0

Когато часовникът спре да тиктака,
когато дърветата спрат да растат,
когато рибите спрат да се мятат
на сушата, без да умрат.

 

Когато слънцето изгрее от запад,
когато птиците спрат да летят.
Когато извънземни нападнат земята,
когато съвсем отеснее светът.

 

Когато животът изгуби смисъл,
когато музиката спре да звучи.
Когато спрем да вървим умислени,
когато намразим да бъдем сами.

 

Когато водата стане на пепел,
когато сърцата ни спрат да туптят.
Когато чуваш единствено шепот
в малкия, мрачносив град.

 

Тогава ще знаеш, че спряла съм
да обичам и теб, и света.
И по друга пътека поела съм,
да намеря сама любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мия Марс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...