Jun 1, 2013, 10:50 PM

Когато

  Poetry
580 0 0

Когато часовникът спре да тиктака,
когато дърветата спрат да растат,
когато рибите спрат да се мятат
на сушата, без да умрат.

 

Когато слънцето изгрее от запад,
когато птиците спрат да летят.
Когато извънземни нападнат земята,
когато съвсем отеснее светът.

 

Когато животът изгуби смисъл,
когато музиката спре да звучи.
Когато спрем да вървим умислени,
когато намразим да бъдем сами.

 

Когато водата стане на пепел,
когато сърцата ни спрат да туптят.
Когато чуваш единствено шепот
в малкия, мрачносив град.

 

Тогава ще знаеш, че спряла съм
да обичам и теб, и света.
И по друга пътека поела съм,
да намеря сама любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мия Марс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...