3 oct 2013, 0:31  

Когато

1.3K 0 16

Когато в тишината плахо капе
сълзицата на утринна роса,
когато дъжд почука по стъклата
на остъкления балкон с ръка,

когато утрото е някъде наблизо,
прогонвайки и мрак, и тишина,
когато хората за някъде излизат,
когато се прибират след това,

когато делникът убива планове,
когато сме сами и сред тълпа
и ежедневието гледа странно
подадената дружеска ръка,

когато сме самите себе си,
дори премазани, на колене -
отново ще създаваме поезия,
дори да няма кой да я чете!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих,бъди!
  • Харесах!
  • Поезия въпреки всичко и при всякакви обстоятелства, означава означава стремеж към добрина и съвършенство. А това е прекрасно.
    Поздрави!
  • Такъв порив ми допада много! Трябва да записваме преживяното, защото така се съпреживява от останалите и няма значение от колко човешки същества. Поздравления!
  • Ей, "за всеки влак си има пътници"!!!
    Напред и нагоре в посока към светлината!!!
    Поздрави!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...