Когато
Когато в тишината плахо капе
сълзицата на утринна роса,
когато дъжд почука по стъклата
на остъкления балкон с ръка,
когато утрото е някъде наблизо,
прогонвайки и мрак, и тишина,
когато хората за някъде излизат,
когато се прибират след това,
когато делникът убива планове,
когато сме сами и сред тълпа
и ежедневието гледа странно
подадената дружеска ръка,
когато сме самите себе си,
дори премазани, на колене -
отново ще създаваме поезия,
дори да няма кой да я чете!...
© Елена Костадинова All rights reserved.
