27 may 2014, 18:49

Когато

  Poesía
546 0 4

Когато нищо друго няма.

Когато всичко загорчи.

Когато адът или раят

се слеят в погледи, в мечти.

Когато следващото утро

не се покаже над света,

когато спряла пред морето,

Съдбата плаче без душа.

Когато птиците във полет 

изгубят свойта свобода,

когато вятърът покорно

се скрие някъде в пръстта.

Тогава, може би, ще знаем,

че има край във любовта,

и че нетърсен и неканен

все пак ще дойде и страха.

Страхът, че всичко изживяхме,

на бърз каданс, като на филм.

Страхът, че някак не успяхме 

да спрем... преди да продължим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...