27 may 2014, 18:49

Когато 

  Poesía
423 0 4

Когато нищо друго няма.

Когато всичко загорчи.

Когато адът или раят

се слеят в погледи, в мечти.

Когато следващото утро

не се покаже над света,

когато спряла пред морето,

Съдбата плаче без душа.

Когато птиците във полет 

изгубят свойта свобода,

когато вятърът покорно

се скрие някъде в пръстта.

Тогава, може би, ще знаем,

че има край във любовта,

и че нетърсен и неканен

все пак ще дойде и страха.

Страхът, че всичко изживяхме,

на бърз каданс, като на филм.

Страхът, че някак не успяхме 

да спрем... преди да продължим.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??