Когато
Когато нищо друго няма.
Когато всичко загорчи.
Когато адът или раят
се слеят в погледи, в мечти.
Когато следващото утро
не се покаже над света,
когато спряла пред морето,
Съдбата плаче без душа.
Когато птиците във полет
изгубят свойта свобода,
когато вятърът покорно
се скрие някъде в пръстта.
Тогава, може би, ще знаем,
че има край във любовта,
и че нетърсен и неканен
все пак ще дойде и страха.
Страхът, че всичко изживяхме,
на бърз каданс, като на филм.
Страхът, че някак не успяхме
да спрем... преди да продължим.
© Валдемар All rights reserved.
