Когато
Когато нищо друго няма.
Когато всичко загорчи.
Когато адът или раят
се слеят в погледи, в мечти.
Когато следващото утро
не се покаже над света,
когато спряла пред морето,
Съдбата плаче без душа.
Когато птиците във полет
изгубят свойта свобода,
когато вятърът покорно
се скрие някъде в пръстта.
Тогава, може би, ще знаем,
че има край във любовта,
и че нетърсен и неканен
все пак ще дойде и страха.
Страхът, че всичко изживяхме,
на бърз каданс, като на филм.
Страхът, че някак не успяхме
да спрем... преди да продължим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
