19 may 2012, 9:11

Когато

  Poesía
925 0 1

Когато една любов си отива,

 сълзи неуморно се стичат.                                                                                    

Когато една  любов си отива,

 сякаш с брадва сърцето посичат.

 

Когато тази любов си отива,

нещо завинаги в тебе загива.

Когато тази любов си отива,

лице и усмивки застиват.

 

Когато любовта – истинската, голямата,

просто си тръгва,

когато тя ме напуска,

време е просто да млъкна.

 

Няма как да я спра,

Няма как да я върна.

Защото не искам...

Тя за мене вече е мъртва. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....