През пролетта те обичам,
когато
славея успяваш да надпееш.
През лятото те обичам,
когато
с лъчите на слънцето се обличаш.
През есента те обичам,
когато
устните ти от гроздов сок по-сладки са.
През зимата те обичам,
когато
за премръзналите си пръсти търсиш топлина
не при камината, а под ризата ми.
И в утрините те обичам,
когато
отправяш първом очи
не към прозореца, а към лицето ми.
И при обедите ни те обичам,
когато
смехът ти ме упоява
многократно повече от изпитото вино.
И във вечерните часове те обичам,
когато
притваряш за сън клепачи,
а луната побързва да се скрие.
И през нощите ни те обичам,
когато забравям
и къде съм,
и коя е дата,
и това, че всъщност не сме едно,
а сме Аз и Ти...
Обичам те!
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков Todos los derechos reservados