През пролетта те обичам,

когато

славея успяваш да надпееш.

През лятото те обичам,

когато

с лъчите на слънцето се обличаш.

През есента те обичам,

когато

устните ти от гроздов сок по-сладки са.

През зимата те обичам,

когато

за премръзналите си пръсти търсиш топлина

не при камината, а под ризата ми.

И в утрините те обичам,

когато

отправяш първом очи

не към прозореца, а към лицето ми.

И при обедите ни те обичам,

когато

смехът ти ме упоява

многократно повече от изпитото вино.

И във вечерните часове те обичам,

когато

притваряш за сън клепачи,

а луната побързва да се скрие.

И през нощите ни те обичам,

когато забравям

и къде съм,

и коя е дата,

и това, че всъщност не сме едно,

а сме Аз и Ти...

Обичам те!

Живодар ДУШКОВ