12 mar 2019, 15:45

Когато

773 0 0

Когато на брега на морето си стъпил,
а в душата ти пролетен цвят е напъпил,
когато сред тълпата с лекота крачиш, 
и грижи - тежък хомот не влачиш,
когато слънцето те къпе в злато,
а щъркели пъстреят в ято,
когато ручейна вода отпиеш жаден
и къшей хляб преглътнеш гладен,
когато с боси нозе вселенския мир приемеш,
а с голи ръце семе в земята засееш,
когато с благодарност отправяш взор
в синия далечен простор,
когато кехлибарените пламъци на залеза затанцуват страстно,
а вятърът роши косите ти властно,
когато нощта тихо, бавно приближава
и звезди безброй ти подарява,
когато ръката ти се стопли в друга ръка,
а часовникът пак отмести стрелка -
тогава ... искаш с времето да се спазариш -
миналото да съхраниш, 
настоящето да задържиш,
а в бъдещето млад да продължиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Zlatka Аndonova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...