12 mar 2019, 15:45

Когато 

  Poesía » Filosófica
338 0 0

Когато на брега на морето си стъпил,
а в душата ти пролетен цвят е напъпил,
когато сред тълпата с лекота крачиш, 
и грижи - тежък хомот не влачиш,
когато слънцето те къпе в злато,
а щъркели пъстреят в ято,
когато ручейна вода отпиеш жаден
и къшей хляб преглътнеш гладен,
когато с боси нозе вселенския мир приемеш,
а с голи ръце семе в земята засееш,
когато с благодарност отправяш взор
в синия далечен простор,
когато кехлибарените пламъци на залеза затанцуват страстно,
а вятърът роши косите ти властно,
когато нощта тихо, бавно приближава
и звезди безброй ти подарява,
когато ръката ти се стопли в друга ръка,
а часовникът пак отмести стрелка -
тогава ... искаш с времето да се спазариш -
миналото да съхраниш, 
настоящето да задържиш,
а в бъдещето млад да продължиш...

© Zlatka Аndonova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??