12.03.2019 г., 15:45 ч.

Когато 

  Поезия » Философска
340 0 0

Когато на брега на морето си стъпил,
а в душата ти пролетен цвят е напъпил,
когато сред тълпата с лекота крачиш, 
и грижи - тежък хомот не влачиш,
когато слънцето те къпе в злато,
а щъркели пъстреят в ято,
когато ручейна вода отпиеш жаден
и къшей хляб преглътнеш гладен,
когато с боси нозе вселенския мир приемеш,
а с голи ръце семе в земята засееш,
когато с благодарност отправяш взор
в синия далечен простор,
когато кехлибарените пламъци на залеза затанцуват страстно,
а вятърът роши косите ти властно,
когато нощта тихо, бавно приближава
и звезди безброй ти подарява,
когато ръката ти се стопли в друга ръка,
а часовникът пак отмести стрелка -
тогава ... искаш с времето да се спазариш -
миналото да съхраниш, 
настоящето да задържиш,
а в бъдещето млад да продължиш...

© Zlatka Аndonova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??