Когато на брега на морето си стъпил,
а в душата ти пролетен цвят е напъпил,
когато сред тълпата с лекота крачиш,
и грижи - тежък хомот не влачиш,
когато слънцето те къпе в злато,
а щъркели пъстреят в ято,
когато ручейна вода отпиеш жаден
и къшей хляб преглътнеш гладен,
когато с боси нозе вселенския мир приемеш,
а с голи ръце семе в земята засееш,
когато с благодарност отправяш взор
в синия далечен простор, ...