23 abr 2019, 22:50

Когато... 

  Poesía » Verso libre
773 3 3

Когато си в борова гора, а не усещаш 

присъствието на Бог,

когато астралния ти близнак се губи

някъде из лабиринтите

на космоса,

когато мечтите ти се превръщат

от герои в жертви,

когато мъжът с розовата вратовръзка

не те обича, а обсебва,

тогава издухай, избутай,

смачкай страданието, вкарай в душата си

въздух с органичен произход,

филтрирай сърцето си,

направи си огън от камък,

вода от пустиня, любов от омраза,

усмивка от сълза,

поезия от проза, среща от раздяла.

И изпий една чаша 

бургундско шардоне. За звук,

за цвят, за живот.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??