31 jul 2007, 13:49

Когато

  Poesía
1K 0 33


Когато стъпките заглъхнат
в онази топла юлска утрин,


когато спомените следват
разхлаждащ летен дъжд спокоен,


когато виждам те да махаш
с ръка, с усмивка на балкона,


когато сълзите потичат,
същински ручеи по склона,


когато с тебе съхранили
в сърцата си едно обичане,


когато думите изказани
са нашето си вечно вричане,


когато срещите ни в бъдеще
са райски кътчета в годините,


когато стонове от страст и нежности
изпълват с блясъци очите ни,


когато нощите се слеят с дните,
щастливи ще са там душите ни,


когато пак прекрача прага ти,
изричайки смутен  "Обичам те!",


когато сам далеч съм в здрача,
желаейки те аз завинаги.


Когато...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...