31 jul 2007, 13:49

Когато

  Poesía
1K 0 33


Когато стъпките заглъхнат
в онази топла юлска утрин,


когато спомените следват
разхлаждащ летен дъжд спокоен,


когато виждам те да махаш
с ръка, с усмивка на балкона,


когато сълзите потичат,
същински ручеи по склона,


когато с тебе съхранили
в сърцата си едно обичане,


когато думите изказани
са нашето си вечно вричане,


когато срещите ни в бъдеще
са райски кътчета в годините,


когато стонове от страст и нежности
изпълват с блясъци очите ни,


когато нощите се слеят с дните,
щастливи ще са там душите ни,


когато пак прекрача прага ти,
изричайки смутен  "Обичам те!",


когато сам далеч съм в здрача,
желаейки те аз завинаги.


Когато...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...