Когато
Когато стъпките заглъхнат
в онази топла юлска утрин,
когато спомените следват
разхлаждащ летен дъжд спокоен,
когато виждам те да махаш
с ръка, с усмивка на балкона,
когато сълзите потичат,
същински ручеи по склона,
когато с тебе съхранили
в сърцата си едно обичане,
когато думите изказани
са нашето си вечно вричане,
когато срещите ни в бъдеще
са райски кътчета в годините,
когато стонове от страст и нежности
изпълват с блясъци очите ни,
когато нощите се слеят с дните,
щастливи ще са там душите ни,
когато пак прекрача прага ти,
изричайки смутен "Обичам те!",
когато сам далеч съм в здрача,
желаейки те аз завинаги.
Когато...
© Христо Костов All rights reserved.
