26 jul 2019, 22:42

Когато...

Poesía » Otra

755 1 5

Понеже Бог се ражда всеки път
Щом за първия си дъх дете проплаче
Когато вместо да накажеш си простил
и от вина да искаш да заплачеш
щом истината гола съблечеш
Когато чуеш на сърцето си гласа
и знаеш, че виси като дамоклев меч
избор между чашата с отрова
и най-уродливата лъжа,
и сили в себе си намираш
да побеждаваш всеки път страха
Когато не насилваш смисъла
на думите, на вярата и любовта
Щом пред песен, стих, картина
или икона в срутен храм сведеш глава.
Когато си очите на слепец
или на жаден подадеш вода,
щом посадиш поне едно дърво
и не съдиш чутото от ничия уста
Щом помниш, че за ласка,
не за удар имаш длани
... тогава, значи, си разбрал,
че се събират камъни за черква или къща...
а не, за да празнуваш чужди рани...

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

jenyivanova (Jasmin)

vega666 (Младен Мисана) Младене, поради някакви причини винаги знаеш какво да ми кажеш, по-скоро напишеш. Радвам се, че ти е харесал този стих. Благодаря ти от сърце
.
RavenRavens (Raven Ravens) Благодаря, Рейвън.

ИнаКалина (Красимира Чакърова) Благодаря.

brinne (Мариана Бусарова) Бри, щастлива съм, че и тук не ме пропускаш. Благодаря ти, мила моя!

katenstain (Екатерина Глухова) Кати, Кати!

2019-07-31T08:22:35+03:00
katenstain (Екатерина Глухова)

Прекрасно!

2019-07-29T09:14:48+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Който е способен "да празнува чужди рани" е очевидно от контингента на сатана. Тежко му и горко на този свят, но още повече на Онзи! А "събирането на камъни за черква или къща..." е част от времето разделно за духа и е в унисон с казаното в Еклесиаст: "че има време за събиране на камъните, както и за разхвърлянето им..." Или другояче казано: "Виновен е който избира. Бог е невинен!" /Платон - "Държавата", глава 12/. Животът ни постоянно преминава между избора на Сократовата чаша и "най-уродливата лъжа" - тези две диаметрално противоположни точки от противостоянието: съвест - падение. Да не съдим, за да не бъдем съдени. Да дадем път на родилния дъх на новото и да засаждаме вместо да разрушаваме. Да съзиждаме любов. Това съзрях в това прекрасно твое стихотворение, Жени. Поздравявам те за мъдростта и красотата на изказа!

2019-07-27T05:17:57+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Хареса ми!

2019-07-27T02:25:51+03:00
RavenRavens (Raven Yan)

"Щом помниш, че за ласка,
не за удар имаш длани
... тогава, значи, си разбрал,
че се събират камъни за черква или къща...
а не, за да празнуваш чужди рани..." .....Прекрасно пишеш Женя!

2019-07-26T22:56:17+03:00

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0