26.07.2019 г., 22:42

Когато...

Поезия » Друга

751 1 5

Понеже Бог се ражда всеки път
Щом за първия си дъх дете проплаче
Когато вместо да накажеш си простил
и от вина да искаш да заплачеш
щом истината гола съблечеш
Когато чуеш на сърцето си гласа
и знаеш, че виси като дамоклев меч
избор между чашата с отрова
и най-уродливата лъжа,
и сили в себе си намираш
да побеждаваш всеки път страха
Когато не насилваш смисъла
на думите, на вярата и любовта
Щом пред песен, стих, картина
или икона в срутен храм сведеш глава.
Когато си очите на слепец
или на жаден подадеш вода,
щом посадиш поне едно дърво
и не съдиш чутото от ничия уста
Щом помниш, че за ласка,
не за удар имаш длани
... тогава, значи, си разбрал,
че се събират камъни за черква или къща...
а не, за да празнуваш чужди рани...

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

jenyivanova (Jasmin)

vega666 (Младен Мисана) Младене, поради някакви причини винаги знаеш какво да ми кажеш, по-скоро напишеш. Радвам се, че ти е харесал този стих. Благодаря ти от сърце
.
RavenRavens (Raven Ravens) Благодаря, Рейвън.

ИнаКалина (Красимира Чакърова) Благодаря.

brinne (Мариана Бусарова) Бри, щастлива съм, че и тук не ме пропускаш. Благодаря ти, мила моя!

katenstain (Екатерина Глухова) Кати, Кати!

2019-07-31T08:22:35+03:00
katenstain (Екатерина Глухова)

Прекрасно!

2019-07-29T09:14:48+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Който е способен "да празнува чужди рани" е очевидно от контингента на сатана. Тежко му и горко на този свят, но още повече на Онзи! А "събирането на камъни за черква или къща..." е част от времето разделно за духа и е в унисон с казаното в Еклесиаст: "че има време за събиране на камъните, както и за разхвърлянето им..." Или другояче казано: "Виновен е който избира. Бог е невинен!" /Платон - "Държавата", глава 12/. Животът ни постоянно преминава между избора на Сократовата чаша и "най-уродливата лъжа" - тези две диаметрално противоположни точки от противостоянието: съвест - падение. Да не съдим, за да не бъдем съдени. Да дадем път на родилния дъх на новото и да засаждаме вместо да разрушаваме. Да съзиждаме любов. Това съзрях в това прекрасно твое стихотворение, Жени. Поздравявам те за мъдростта и красотата на изказа!

2019-07-27T05:17:57+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Хареса ми!

2019-07-27T02:25:51+03:00
RavenRavens (Raven Yan)

"Щом помниш, че за ласка,
не за удар имаш длани
... тогава, значи, си разбрал,
че се събират камъни за черква или къща...
а не, за да празнуваш чужди рани..." .....Прекрасно пишеш Женя!

2019-07-26T22:56:17+03:00