Когато...
510
0
0
Когато се над Витоша смрачи
и затътнат светкавици оттам,
и небето ме прихлупи по очи,
и до голо плисне ме без свян,
а улиците превърне във реки,
в мен затихва като в храм
и забравям аз да дишам,
изправен пред величествен олтар,
пред който всичките сме низши нищи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Василев Todos los derechos reservados
