Когато...
507
0
0
Когато се над Витоша смрачи
и затътнат светкавици оттам,
и небето ме прихлупи по очи,
и до голо плисне ме без свян,
а улиците превърне във реки,
в мен затихва като в храм
и забравям аз да дишам,
изправен пред величествен олтар,
пред който всичките сме низши нищи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
