Когато си обесебен от натрапчивите мисли,
че поглед не замръзва пред заключени врати,
когато да превиваш гръб не си орисан,
ти вярваш в себе си, избраникът си ти
да води кораб по следите на мечтите,
затръшнал шумно прозаичната врата
и ти отплава, никой не попита,
тук всяка карта е прозорец към света,
очи отправил в тайнствените пирамиди,
миражи грешни споделил си най-подир,
че лунна светлина отваря всяка мида
и всеки смях не идва от устата на сатир, ...