30 mar 2006, 0:29

Когато

  Poesía
856 0 2

Когато музиката спре,
И душата умре,
застани на ръба
и чакай смъртта.
Ела с мен
премини прага,
прагът е стена.
Ела с мен
и разбий стената.
Когато музиката спре,
когато и дъхът спре,
когато и последният умре,
ела с мен.
Усети страната на безкрайността.
Ела с мен и отхвърли плътта.
Ела с мен и пътувай,
пътувай
към вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да бе! Метни се и после ще се разправяме!



    Шегата на страна, но според мен наистина имаш талант!
  • Ей- мило дете, нали не смяташ да се самоубиваш?
    Веднъж, като бях 20-годишна и аз мислех такива работи- и пишех...
    Повярвай ми- има много щастливи мигове пред теб!!! Човек на 16 години още не познава живота- само са се запознали с него бегло. Споделяй с приятели- те са най-голямата ни опора!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...