30 mar 2006, 0:29

Когато

  Poesía
857 0 2

Когато музиката спре,
И душата умре,
застани на ръба
и чакай смъртта.
Ела с мен
премини прага,
прагът е стена.
Ела с мен
и разбий стената.
Когато музиката спре,
когато и дъхът спре,
когато и последният умре,
ела с мен.
Усети страната на безкрайността.
Ела с мен и отхвърли плътта.
Ела с мен и пътувай,
пътувай
към вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да бе! Метни се и после ще се разправяме!



    Шегата на страна, но според мен наистина имаш талант!
  • Ей- мило дете, нали не смяташ да се самоубиваш?
    Веднъж, като бях 20-годишна и аз мислех такива работи- и пишех...
    Повярвай ми- има много щастливи мигове пред теб!!! Човек на 16 години още не познава живота- само са се запознали с него бегло. Споделяй с приятели- те са най-голямата ни опора!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...