Когато

И когато нощта вън се спуска,

и угасва безкрайният ден,

планините потъват в мъглите

и звездите са само със мен.

И сърцето ми плаче смутено,

красотата в душата трепти

и картини се сменят безкрайно

в сиво-синьо и черно дори.

А самотният вятър е влюбен,

той играе със мойте коси

и посипва ги с пламък вечерен,

и ми носи красиви мечти.

Знае той, че сърцето ми страда,

във очите ми вижда сълзи,

затова пак така ме прегръща

и изпраща ми всички звезди.

                        Мария Мустакерска