Когато
942
0
0
Когато
И когато нощта вън се спуска,
и угасва безкрайният ден,
планините потъват в мъглите
и звездите са само със мен.
И сърцето ми плаче смутено,
красотата в душата трепти
и картини се сменят безкрайно
в сиво-синьо и черно дори.
А самотният вятър е влюбен,
той играе със мойте коси
и посипва ги с пламък вечерен,
и ми носи красиви мечти.
Знае той, че сърцето ми страда,
във очите ми вижда сълзи,
затова пак така ме прегръща
и изпраща ми всички звезди.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
