Когато вече няма да те чакам...
Когато вече няма да боли...
Когато съучастнически мракът
в прегръдка нечия ме приюти...
Когато даже споменът за тебе
ще се стопи във бяла тишина...
Когато тиха, непотребна нежност
ще ме докосва само във съня -
тогава чак до тебе ще застана,
спокойна, неранима и добра.
Когато си отиде обичта ни.
Когато ни споходи есента.
Сега ела, подай две топли длани!
И може да възкръсне пролетта!
© Бианка Габровска Todos los derechos reservados