20 ago 2006, 20:50

Когато...

  Poesía
962 0 6



Когато нещо скъпо си отива

и разбираш че не можеш да го спреш.

Когато чувстваш как една любов умира

и искаш с нея да умреш.

 

Когато се чувстваш предаден

и всичко в тебе боли.

А дори не можеш да заплачеш-

вече нямаш и сълзи...

 

Когато се събуждаш отчаян

и не можеш да изгониш тъгата.

Не виждаш светлина в тунела безкраен,

когато от страх ти плаче душата.

 

Когато кърви ти сърцето

наранявано толкова често.    

И чувстваш как в тебе детето

се прощава със своето детство.

 

Тогава разбираш, че трябва

да изживееш всичко това.

За да се научиш да пазиш

и цениш всички малки неща

.

 

Ако се научиш да оцеляваш

и да не станеш свиреп.

Ако след всяко падане ставаш-

тогава си станал човек!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И по-силно можеш да го изкажеш от това, но е хубаво! Поздрави!
  • Момичета, не обръщайте внимание на стария Светльо. Явно работата в МВнР не е достатъчно ангажираща и човекът си излива гнева върху творенията на другите.Калфин явно не натоварва достатъчно служителите си
    А и дори стихът да има нещо за доизкусуряване, това ли е начинът да бъде накаран един човек да се вслуша в нечии съвет?
  • Смешни са коментарите които чета..просто са смешни...Не разваляйте красотата на стиховете с такива нападки и критики...Няма значение от къде е дошло вдъховението на Малена,важното е че е сътворила нещо красиво...а "писателчето" се изказва неподготвено...До тука с Off topica.
    Стихове те са много хубави...без значение от къде идва идеята...Браво!!!
  • мисля,4е двойката не е оправдана!но както и да е...стихотворението ти ми хареса!ШЕСТИЦАТА Е ОТ МЕН!
  • Браво,Малена!
    Отново силен текст!
    Поздравявам те!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...