Когато...
Когато нещо скъпо си отива
и разбираш че не можеш да го спреш.
Когато чувстваш как една любов умира
и искаш с нея да умреш.
Когато се чувстваш предаден
и всичко в тебе боли.
А дори не можеш да заплачеш-
вече нямаш и сълзи...
Когато се събуждаш отчаян
и не можеш да изгониш тъгата.
Не виждаш светлина в тунела безкраен,
когато от страх ти плаче душата.
Когато кърви ти сърцето
наранявано толкова често.
И чувстваш как в тебе детето
се прощава със своето детство.
Тогава разбираш, че трябва
да изживееш всичко това.
За да се научиш да пазиш
и цениш всички малки неща
.
Ако се научиш да оцеляваш
и да не станеш свиреп.
Ако след всяко падане ставаш-
тогава си станал човек!
© Малена All rights reserved.
И по-силно можеш да го изкажеш от това, но е хубаво! Поздрави! 
