kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
7 jun 2007, 23:40  

Когато 

  Poesía
570 0 3

 

Когато сънен вятърът шепти

и ражда закъсняло утро -

сред толкова заключени врати,

ключът за мен, не е статукво.

 

Когато стигне ми до тука, чак,

от хиляди изслушани лъжи -

ще седна на безмълвния ви праг

и ще почакам, да се зазори.

 

Нощта изнизва топлия си дъх -

стопява се приятеля и, Мрак...

А недочакан в своя дълъг път,

разхожда се самотен котарак.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??