kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
Jun 7, 2007, 11:40 PM  

Когато 

  Poetry
569 0 3

 

Когато сънен вятърът шепти

и ражда закъсняло утро -

сред толкова заключени врати,

ключът за мен, не е статукво.

 

Когато стигне ми до тука, чак,

от хиляди изслушани лъжи -

ще седна на безмълвния ви праг

и ще почакам, да се зазори.

 

Нощта изнизва топлия си дъх -

стопява се приятеля и, Мрак...

А недочакан в своя дълъг път,

разхожда се самотен котарак.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??