kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
7.06.2007 г., 23:40 ч.  

Когато 

  Поезия
568 0 3

 

Когато сънен вятърът шепти

и ражда закъсняло утро -

сред толкова заключени врати,

ключът за мен, не е статукво.

 

Когато стигне ми до тука, чак,

от хиляди изслушани лъжи -

ще седна на безмълвния ви праг

и ще почакам, да се зазори.

 

Нощта изнизва топлия си дъх -

стопява се приятеля и, Мрак...

А недочакан в своя дълъг път,

разхожда се самотен котарак.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??