Когато
Когато сънен вятърът шепти
и ражда закъсняло утро -
сред толкова заключени врати,
ключът за мен, не е статукво.
Когато стигне ми до тука, чак,
от хиляди изслушани лъжи -
ще седна на безмълвния ви праг
и ще почакам, да се зазори.
Нощта изнизва топлия си дъх -
стопява се приятеля и, Мрак...
А недочакан в своя дълъг път,
разхожда се самотен котарак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
