4 oct 2009, 22:46

Когато... 

  Poesía » De amor
717 0 17


Когато е щастлива се усмихва,
дори небето гръм да го тресе.
дори порой и вятър да извива...
тя лека е! Ефирно е перце.

Музиката в нея тъй реална,
я пази и от бури, и от дъжд.
Закриля я и прави най-специална,
в сърцето нежно на достоен мъж.

Запяват двама- песента крилата.
Химн ангелски. Прелюдия в нощта.
Изпълва им със обич тя сърцата,
изплитайки сребриста светлинка.

Да свети после. Даже и когато,
си тръгне тя,  оставяйки следа,
в небето от звезди обшити с злато,
спомен-песен е дарила любовта!

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??