4.10.2009 г., 22:46 ч.

Когато... 

  Поезия » Любовна
718 0 17


Когато е щастлива се усмихва,
дори небето гръм да го тресе.
дори порой и вятър да извива...
тя лека е! Ефирно е перце.

Музиката в нея тъй реална,
я пази и от бури, и от дъжд.
Закриля я и прави най-специална,
в сърцето нежно на достоен мъж.

Запяват двама- песента крилата.
Химн ангелски. Прелюдия в нощта.
Изпълва им със обич тя сърцата,
изплитайки сребриста светлинка.

Да свети после. Даже и когато,
си тръгне тя,  оставяйки следа,
в небето от звезди обшити с злато,
спомен-песен е дарила любовта!

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??