Когато...
Когато е щастлива се усмихва,
дори небето гръм да го тресе.
дори порой и вятър да извива...
тя лека е! Ефирно е перце.
Музиката в нея тъй реална,
я пази и от бури, и от дъжд.
Закриля я и прави най-специална,
в сърцето нежно на достоен мъж.
Запяват двама- песента крилата.
Химн ангелски. Прелюдия в нощта.
Изпълва им със обич тя сърцата,
изплитайки сребриста светлинка.
Да свети после. Даже и когато,
си тръгне тя, оставяйки следа,
в небето от звезди обшити с злато,
спомен-песен е дарила любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
