Radostta_ (Ема Кирилова) Radostta_ (Ема Кирилова)
8
11 oct 2005, 17:32

Когато

  Poesía
1.6K 0 2
   Когато успея да хвана мечтите си,
   да преодолея ужасното.
   Когато кажа думите,които тежат в сърцето ми,
   тогава ще бъда себе си!

   Когато разбитото ти сърце притихне,
   когато разбереш,че отговора не е в хората.
   И когато събереш спомените си,
   тогава ще бъдеш себе си!
 
   Когато видим сутрешното слънце,
   когато имаме шанса да видим новия ден.
   Когато видим изгрева на красивото,
   тогава ще будем АЗ и ТИ заедно,като самите себе си! 
                                                            Това се случва всеки ден,няма смисъл от много разсъждения... усмихни се! Аз те обичам!:) 
  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ема Кирилова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0