2 may 2007, 18:45

Когато 

  Poesía
610 0 5

Когато в самотата на нощта
понякога се сетиш ти за мене,
спомни си нашите щастливи дни,
който времето не ще отнеме.

Когато дишахме в единен ритъм
и много влюбени със тебе сме били,
и ти събуждаше се със усмивка,
когато аз целунех те в зори.

И тайно от света, далеч от хората
вървяхме, хванати ръка в ръка,
щастливи бяхме, сгушени в тревите,
погълнати от бистрата река.

Но, ето, свърши лятото и любовта
отиде си с последен влак,
защото кратка винаги е тя
и няма да се върне пак...

(c) Владимир Гюров

© Владимир Гюров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??