Когато
Когато в самотата на нощта
понякога се сетиш ти за мене,
спомни си нашите щастливи дни,
който времето не ще отнеме.
Когато дишахме в единен ритъм
и много влюбени със тебе сме били,
и ти събуждаше се със усмивка,
когато аз целунех те в зори.
И тайно от света, далеч от хората
вървяхме, хванати ръка в ръка,
щастливи бяхме, сгушени в тревите,
погълнати от бистрата река.
Но, ето, свърши лятото и любовта
отиде си с последен влак,
защото кратка винаги е тя
и няма да се върне пак...
(c) Владимир Гюров
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Гюров Todos los derechos reservados
)
