2.05.2007 г., 18:45

Когато

773 0 5

Когато в самотата на нощта
понякога се сетиш ти за мене,
спомни си нашите щастливи дни,
който времето не ще отнеме.

Когато дишахме в единен ритъм
и много влюбени със тебе сме били,
и ти събуждаше се със усмивка,
когато аз целунех те в зори.

И тайно от света, далеч от хората
вървяхме, хванати ръка в ръка,
щастливи бяхме, сгушени в тревите,
погълнати от бистрата река.

Но, ето, свърши лятото и любовта
отиде си с последен влак,
защото кратка винаги е тя
и няма да се върне пак...

(c) Владимир Гюров

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Гюров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...