5 jun 2007, 10:47

Когато.....

  Poesía
1.5K 0 4
Знаех, че те обичам още преди да разбера,
че ще е така. Всичко, което аз обичам,
разбирах, че обичаш и ти.
Видях те как гледаш една пеперуда и как
се заслушваш в нощните звуци, и знаех,
че ще те обичам.


Откъсвах мъничко листенце и виждах как го
гледаш и погалваш нежно. Поглеждах Луната,
а след това я виждах, отразена в очите ти.
Там тя гореше така, както гореше в мен.

Преструвам се, че не виждам всичко това.
Защо ли?...
Защото се страхувам от старостта. Да...
Кажи ми как тогава ще виждам теб и всичко,
което гледаш?


Не мисли сега, че нищо аз не виждам.
Виждам и му се наслждавам неимоверно, и
всичко е в сърцето ми...
Там, където, когато един ден остареем и
не мога да те виждам, пред очите ми ще бъдеш
Ти, протегнал плахо ръце да уловиш една пеперуда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...