1 ene 2009, 21:32

Когато...

  Poesía
795 0 0

 

Когато слънцето залезе и губи цялата си мощ,

когато морето утихне и заспи в полунощ,

когато дъждът завали и покори дивата нощ,

когато...

 

аз пак ще дойда

и ще се надвеся над теб,

но не с Ной, ще протегна ръка към лицето ти

и ще целуна устните, ще се усмихна

и ще разкрия истините,

ще залича кошмарите...

когато хищникът се събуди в мен,

когато воят му се разнесе вбесен,

когато ти, нейно мое дете,

ме погледнеш ужасен...

аз ще потъна в твоя питащ поглед,

ще сведа глава на твойта гръд,

ще усетя твоята застиваща плът,

ще я обгърна с мойта кръв

и тогава заедно ще отлетим отвъд...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андриана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...